Споделяме с вас историята на Адина Тал, театрален директор и продуцент за едно необикновено представление…
Единайсет сляпоглухи актьори повеждат публиката на вълшебно пътешествие из кътчетата на техния вътрешен свят, светът на тъмнината, тишината и… хляба. Докато процесът за приготвяне на хляб се разгръща на сцената – тестото наистина се замесва, втасва и изпича –между актьорите и публиката протича неповторима по рода си среща. Те изиграват заедно ярки или далечни спомени, съживяват забравени мечти и мигове на щастие и „докосват“ искрата на сътворението, присъстваща във всеки един от нас.
Актьорите отвеждат зрителите в онези вълшебни мигове между действителността и въображението, между величественото и смешното и в крайна сметка винаги се връщат при основното значение на хляба като символ на копнежа ни за дом.
Стъпките към шоуто
Представлението „Не само с хляб“ е втората продукция на театралната трупа на сляпоглухите „Налага’ат“. Репетициите за постановката траеха 2 години. В продължение на няколко месеца изучавахме метода за хлебопроизводство и работихме за напасване времетраенето на постановката така, че да съответства на точната продължителност на целия процес по приготвяне на хляб, създавайки така обща времева рамка за актьори и зрители. Хлябът представлява много повече от сбора на съставките си. Докато изучавахме процеса на приготвяне на хляб, настъпваха кратки мигове на чисто щастие, а нашите спомени, изживявания и мечти излизаха наяве. През цялото време търсихме нови начини за общуване като група и като театрална трупа.По време на творческите ателиета по драма, за преводачите на езика от жестови докосвания бяха организирани занимания в пълна тъмнина и тишина, за да им помогнат по-добре да разберат ежедневния живот на актьорите.
По време на представлението на сцената няколко пъти прозвучава биенето на барабан. Този условен знак поставя началото на ново действие. Актьорите на сцената не могат нито да видят как ръката удря барабана, нито да чуят удара, но могат да почувстват неговата вибрация. Тази способност е резултат от дълъг и сложен процес, по време на който актьорите се научават да чувстват трептенето на барабаненето, носещо се във въздуха. Това е пример за нов метод на общуване, който разработихме, съчетавайки изключителното, лично и някак драматично положение на тази група с драмата, представяна на театрална сцена.
Декори: Айтан Ронел
Оформление: Меир Бен-Хакон, Алон Леви
Костюми: Дафна Гросман
Реквизит: Лирон Корен
Осветление: Ори Робинщайн
Музика: Амнон Бахам
„Танцувайки притиснати“ (текст, музика и изпълнение): Зви Тал
„Италиански пазар ” (по мотиви от неаполитанска народна песен): Зви Тал