Сред посланията, които ни вдъхновяват е и това на Барбара Пиърс от Националната федерация на слепите в САЩ, публикувано в „Кърнъл букс”*:
Както редовните читатели на „Кърнъл букс” знаят, Барбара Пиърс е съпруга на университетски преподавател и майка на три деца. Тя работи като редактор на списание „Брайлов монитор“ – месечно издание на Националната федерация на слепите в САЩ – от изцяло оборудвания си домашен офис, разполагащ с компютър, електронна поща и достъп до Интернет. Този начин на работа прекрасно се съчетава с любовта й към домашно приготвените неща. Ето какво Барбара, която е напълно незряща, има да сподели за ежедневното, собственоръчно приготвяне на хляб:
– Един ден съквартирантката ми в общежитието на университета, чиито готварски начинания обикновено се ограничаваха до това, което можеше да постигне с машината ни за пуканки, се върна от разходка до супермаркета с два пакета замразено тесто. Тя обяви с ликуващ тон, че възнамерява да ги изпече и да ни осигури топъл, домашно приготвен хляб, който да съчетаем със сиренето, портокалите и браунитата, които грижовната ми майка неотдавна ми беше пратила с колет.
Тъй като бях участвала в приготвянето на вечеря у дома, бях скептична колко добре щеше да бухне тестото в студената ни стая в общежитието, но отидох на занятия, надявайки се на най-доброто. Когато се върнах няколко часа по-късно, със задоволство установих, че тестата се бяха поотпуснали, но не бях изненадана да забележа, че все още бяха толкова тънки, колкото и в мига, когато пристигнаха, макар сега да бяха еластични.
Налятата в чаша вода не замръзваше напълно в общежитието ни през зимата, но с радост бях овладяла до съвършенство изкуството на обличането без сваляне на нощницата. Знаех, че трябваше да се намеся, ако исках да разполагаме с хляб за вечеря.
Обединявайки наличните ресурси, успях да изградя нещо като инкубатор от моите табуретка и настолна лампа и обработената овча кожа на съквартирантката ми. Той сработи прекрасно и тестото постепенно започна да бухва през следобеда. Тези два хляба бяха едва първите, които се „излюпиха“ в нашия скалъпен инкубатор и бяха изпечени в кухнята долу през онази година.
През лятото на следващата година започнаха опитите ми да приготвям хляб съвсем сама у дома. Майка ми е завършила „Икономика на домакинството“ и няма нещо, което тя знае за готвенето, което да не си струва да бъде научено. Тя ми преподаде установените начини за правилно боравене с квас и сполучливо месене на тесто. Накрая се научих да не се страхувам от правенето на хляб. Това е дарба, която ми е вършила добра работа през годините.
През пролетта преди да се омъжа, жената на проповедника в църквата, в която ходех като студент, ми даде рецепта за приготвянето на четири броя великолепен картофен хляб. Ползвах рецептата няколко пъти преди да имам деца, но открих неизмеримата и ценност, когато децата се появиха и започнаха да се наслаждават на сандвичи с фъстъчено масло и плодово желе и пресен хляб с конфитюр. Най-доброто нещо на този картофен хляб обаче беше неочакваното ми откритие, че се поддаваше на оформяне в красиви скулптури.
Това е форма на изкуство, съвършено подходящо за незрящи хлебопекари и малки деца, защото, стига ръцете на скулптура да са чисти, тестото може да бъде замесвано и преоформяно колкото пъти е необходимо. (Майките могат дори скришом да възстановят някой шедьовър, пострадал от съревнованието на твърде много малки ръце.)
Накрая се научих да разделям тестото на три равни части и да давам на всяко от децата ми място на кухненския плот, намазнена тава за курабийки и неговата или нейната част от тестото. Това не доведе до пълното прекратяване на войната—пазарлъците за малко тесто от неизползваните запаси на съседа имаха склонността да се превръщат в грабежи. В продължение на много години обаче семейните ни приготовления за Коледа включваха направата на хлябове във формата на Дядо Коледа, ангели, елхи, камбани и овчари, които раздавахме на съседи и приятели.
Октоподи, великденски зайци, вълшебни лампи и валентинки, току-що извадени от фурната, също са били нетърпеливо изяждани с топящо се масло и малинов конфитюр в кухнята ни през годините.
Когато готвач не се бои от квас, слуховете се разнасят като с магия. Вече дълги години приготвям хляб за църковната ни общност. Парещите симидчета с пълнеж от стафиди и подправки, украсени с кръст от захаросана лимонова глазура, са моя принос за ежегодната закуска в църквата между великденските служби. Започнах да приготвям дори трикралската торта, която всъщност е сладък хляб с пълнеж от захаросани череши и стафиди, за нашето празненство на Богоявление.
Хората, които не пекат хляб, често остават изненадани, че аз правя толкова много от него. Съпругът ми е преподавател в университет и през годините съм приготвяла безкрайно разнообразие от курабийки, сладкиши, кексове и бързи хлябове за класовете му. Да печеш подобни неща е приятно, а и за мен е важно студентите, които не получават домашно приготвени вкусотии, да могат да хапнат такива. Печенето на хляб обаче удовлетворява нещо дълбоко в мен. Месенето на тесто за хляб е прекрасен начин да се освободиш от разочарование или гняв и да го преобразуваш в нещо питателно и успокояващо. Дори уханието на печащия се хляб е благодат за всеки, прекрачил прага на стаята.
Хлябът е живо присъствие в кухнята. Той прощава всяко неправилно или пренебрежително отношение. Тесто, оставено да втасва твърде дълго, може да бъде замесено и оформено повторно. Ако в стаята е твърде студено, преместването му на топло място е достатъчно, за да го убедиш да започне да бухва. Даже ако готвачът успее да убие кваса, може да бъде добавен още малко към тестото, за да се спаси проекта. Лесно е да разбереш кога хлябът е готов, дори ако не можеш да прецениш с поглеждане на цвета. Потупване с върха на пръстите по коричката веднага ти показва кога хлябът е готов да бъде изваден от тавата и оставен да изстива.
Преди няколко години получих машина за хляб като подарък за рождения ми ден. Тъй като се бях върнала на работа, а децата ми бяха заминали да учат в университет, бях отвикнала да пека хляб. Машината, както и книгите с рецепти за пълнещи устата със слюнка хляб, които получих впоследствие, ме вдъхновиха да започна отново да правя хляб.
Този път обаче всичко беше съвсем различно. В упътването за машината пишеше, че от мен се очаква да поставя различните съставки в купата в определения ред, да затворя капака, да натисна правилното копче и да изчакам готовия хляб да се появи. Изглеждаше неправдоподобно, но сработи. Единственият проблем бе в това, че хлябът беше с формата на саксия.
Всичко обаче вървеше добре до мига, в който открих, че машината ми имаше самоубийствени наклонности. По време на етапа на месене понякога тя започваше да се разхожда към ръба на кухненския плот. Стига да бях в стаята, когато проявяваше това опасно поведение, можех да я избутвам обратно в безопасност. Беше само въпрос на време, обаче, преди да остане извън обсега на слуха ми и тя действително скочи от плота с пронизителен трясък и злочести последствия за нея.
Първият път, когато това се случи, стъкленият й купол се разби. С това приключи печенето на странно оформен хляб. За щастие, бързо открих, че можех да извадя тестото от купата в края на процеса по замесване и сама да оформям хляба, да го оставям да бухне по традиционния начин и да го изпичам във фурната.
Тази моя нова подредба вършеше добра работа доста дълго време. Разбира се, машината продължаваше със себеразрушителното си поведение, а с всяко нейно падане се появяваше по някоя нова вдлъбнатина или нещо друго се отделяше с тракане и накрая тя спря. Кабелът й беше твърде къс, за да я сложа на пода, когато я ползвах, а нищо, което успявах да измисля, не възпря странстванията й.
Горката ми машина полетя от плота за последен път няколко месеца след като бях преминала към това да пека хляба сама. Така с радост се отървах от машината, заемала толкова много място на кухненския плот, и задържах всичките чудесни, нови рецепти, които бях събрала. Миксерът ми разполага с бъркалка за тесто. Така започнах да мятам всички съставки заедно и да ги разбивам с него, за да приготвям хляб със същата лекота и резултатност, с които го правеше машината.
Доставя ми удоволствие да пека, режа и поднасям приготвен от мен хляб. Не бих могла обаче да приготвям всичкия хляб, както правя, ако през по-голямата част от времето не работех от вкъщи. Всъщност, считам правенето на хляба ни за едно от многото предимства на работата от дома.
Какво общо има което и да е от това със слепотата? Нищо, но и всичко. Като хиляди други американци, аз обожавам да пека. Семейството ми редовно сяда на трапезата с пресен щолен в Коледната утрин, домашно приготвена пица от хрупкаво италианско тесто, както и хрупкав френски хляб за излети сред природата. Единствената разлика е в това, че в семейството ми задружно се смеем при мисълта колко много от хората, които ни познават само бегло, живеят с убеждението, че съпругът ми неизбежно трябва да приготвя ястията за всяко хранене у дома, да пере и поддържа къщата чиста. Той се оплаква колко е трудно да носи ореола на светец незаслужено.
Ние от Националната федерация на слепите в САЩ постепенно учим обществеността, че незрящите хора могат и действително изпълняват своите отговорности, водейки пълноценен и продуктивен живот. През годините съм изпитвала голямо удовлетворение от това, че готвя за семейството ми и уча децата ми, Божите чеда, и децата на моите приятели ежедневно сами да приготвят хляба си.
Помогнете да променим какво означава да си незрящ като предприемете следните действия:
- Отделете време, за да разберете що за хора са незрящите. Запознайте се лично с някого от нас.
- Насърчавайте брайловата грамотност. Настоявайте на незрящите деца в общинските училища да се преподава брайловата азбука. Незрящите деца, които не могат да четат, не са конкурентоспособни.
- Уведомете работодател, че незрящите хора могат да бъдат добри служители . Безработицата сред незрящите в САЩ е 70%. Можете да помогнете.
- Потърсете родители на незрящо дете. Помогнете за сформирането на подкрепяща група във Вашата общност. Осведомените родители предоставят възможности на децата.
- Разпространявайте „Кърнъл букс“ (разкази за способностите на незрящи хора) в местните общински библиотеки и училища
*В превод от английски, заглавието на изданието означава „Книжа за същината“ (на нещата).
Източник
